Вера Шидерова е Technical recruitment manager и съосновател на IT PROvocator – компания,  която специализира в сферата на подбор на ИТ специалисти, консултиране на ИТ компании и екипи. Предоставяната услуга е подплатена с дълбоко разбиране, практически опит и знания за ИТ бизнеса с всички негови специфики. Компанията залага на индивидуализиран, проактивен и технологично-обоснован подход, който води до траен принос и растеж за бизнеса и хората.

Как ИТ света в България посрещна локдауна тази година, какво се промени в IT Recruitment бизнеса и конкретно при IT PROvocator?

През 2020 г. по-добре от всякога си дадохме сметка как и в каква степен всеки бизнес е обвързан с друг и как индустрия, защитена в капсула или балон, не съществува.  Посрещнахме март месец 2020 г. в очакване да разберем как световната криза ще се отрази на IT света. Всички станахме свидетели на това как в рамките на седмица компании, смятани за еталон за стабилност и просперитет, започнаха да показват първите симптоми на кризата.

Каква беше реакцията на компаниите в сектора?

В следващите месеци наблюдавахме отговора на индустрията в кризата и промяната на плановете и посоката за бизнес развитие. Големи компании започнаха съкращения и свиване на разходите си, в LinkedIn се появиха безкрайни списъци със съкратени опитни професионалисти от различни точки на света. Някои компании прецениха да свият бизнеса си и прекратиха дейността си на територията на нашата страна, други приеха превантивни мерки с намаление на заплатите в екипите си и, разбира се, много висок процент от всички компании на пазара замразиха търсенето на нови хора и всякакво последващо разрастване за неограничен период от време. От друга страна, компаниите, чиито бизнеси са в сектори, неповлияни от локдауна, като например е-къмърс сектора, отчетоха ръст и останаха без обичайната си конкуренция в борбата за най-добрите кандидати.

И до какво доведоха тези първи реакции?

Трябва да признаем, преформулирането на пазарната действителност, адаптацията и възстановяването на сектора бяха светкавични. По-голямата част от компаниите в сектора в България съумяха да пренаредят работните си процеси, така че да отговорят на новата пазарна действителност. Предприеха мерки, които само преди година бяха лукс и даваха сериозно конкурентно предимство на компаниите, които можеха да си ги позволят, а именно – неограничена възможност за дистанционна работа и голяма гъвкавост в работното време. Приспособяването на хората и на компаниите към дистанционна работа и стабилизирането на тези работни процеси доведе и до ново разрастване на компаниите. В последното тримесечие на 2020 година в повечето компании на пазара наблюдаваме високо търсене на ИТ специалисти, характерно за това време през годината.

Какъв беше ефектът от въвеждането на тези мерки върху пазара?

Тези мерки ни доведоха до нова пазарна действителност. Голям процент от компаниите превърнаха временните мерки в дългосрочна политика. В списъка тук се включват както средните и малки компании, които стандартно могат да си позволят по-висока степен на гъвкавост, така и ред корпорации, които възприемаха темата за дистанционна работа единствено като възможна практика за малкия и среден бизнес. Сега малък брой компании планират да се върнат изцяло в офиса, други предвиждат ротационна работа в офиса. И както обикновено се получава, една промяна води със себе си ред други, така и тук. Свободата да работиш дистанционно автоматично доведе до това много хора да оставят столицата като град, който им предоставя повече избор за работа и по-добро заплащане, и голям процент от тях избраха да не живеят повече в София. Сега наблюдаваме последствията от това в две направления. От една страна, софтуерните компании увеличиха значително броя от специалисти, които могат да привлекат към екипите си, имайки свободата да назначават хора от всички краища на България. Другото направление е ръстът в очакванията за финансово възнаграждение на специалисти в различни региони на страната, където стандартно средните заплати в сектора са по-ниски от тези в София. Ефектът от тези демографски изменения със сигурност ще можем да наблюдаваме в следващите години в различни посоки.

Промениха ли се и с друго очакванията на хората в сектора в резултат на новата действителност?

Разбира се, в тези процеси съвсем логично очакванията на професионалистите в сектора се измениха. Възможността за дистанционна работа от мотивиращ фактор за тях се превърна в хигиенен фактор при избора между една или друга компания.
Също така при избора за нова позиция и компания все повече се налага и факторът стабилност, който до скоро беше пренебрегван от голям процент от специалистите у нас. И докато преди хората, за които сигурността беше ключова, избираха големи корпорации, то в днешната реалност това разбиране за големите компании е разклатено.

Могат ли да се направят прогнози за сектора в бъдеще?

Демографското разместване на професионалистите в сектора е силно вероятно да доведе до глобализация на пазара ни. Ще е необходимо всички да се адаптираме към това и максимално много да се възползваме от позитивите. Има специфични компании, при които дистанционната работа би довела до огромни загуби, те вероятно ще изостанат в борбата за добрите професионалисти в сектора, за сметка на други. Така че пазарните размествания тепърва предстоят. От една страна, глобализацията на пазара би свела иначе рискованата релокация на специалисти от чужди пазари, като Македония и Украйна, единствено до документален въпрос, елиминирайки личната страна на въпроса за преместването от един град в друг. Същевременно обаче това важи в същата степен и сила и за нашите програмисти, които са доказали уменията и качествата си на добри професионалисти в световен мащаб и са желано попълнение за екипи на много компании, които не присъстват на нашия пазар.
Глобализацията и дистанционната работа изправят представителите на мениджмънта  пред ново предизвикателство – ще е необходимо те да адаптират подходите си в реалността на ограничен пряк контакт с хората и въпреки това да съумеят да изградят сплотени и ангажирани екипи.

Освободеният ресурс от наемането на големи офисни пространства все повече ще се пренасочва в интегрирането на онлайн платформи за обучения и за допълнителни тренинги. Решаваща роля се очертава да играе и вътрешната култура и ценности на компаниите, около които да изграждат идентичността си, така че желаните от тях специалисти да могат да се припознаят и идентифицират с нея. Мениджмънтът ще е необходимо да не оставя тези ценности „на хартия“, а да ги „живее“ всеки ден, да бъде автентичен, за да може да запази и автентичната ангажираност на хората в екипа си, обединявайки ги около единна кауза. В противен случай за хората не би имало никакво значение за кого доставят дадена услуга от дивана в хола си.  Много преди Covid-19, локдауна и икономическата криза в световен мащаб се говореше за необходимостта от промяна на бизнес моделите, начина и организацията на работа. Сега виждаме как уменията на бъдещето са гъвкавостта и адаптивността и мястото на всеки един участник в индустрията зависи от овладяването на тези умения.

Източник: DEV.BG блог